Left brain - right brain

Не мога да не споделя една невероятно красива печатна реклама от Мерседес Бенц.
Снимките са взети от http://www.frederiksamuel.com/blog/, едно от любимите ми места в мрежата за разглеждане на реклами. Попаднах на него преди доста време от блогрола на Пламен и от тогава го посещавам редовно. Представяните на сайта реклами са достатъчно въздействащи и не се нуждаят от допълнителен коментар. В повечето случаи ми правят впечатление по-семпли, изчистени и същевременно хитроумни реклами. Този път ме привлече точно обратното - изобилието от цветове и пъстротата на елементи. Не бива да пропускаме и слогана, разбира се - Mercedes-Benz The best or nothing!
Може спокойно да прескочите горния задълбочен, нАучен анализ и просто да се насладите на красотата на картинките.

Новите дрехи на блога

От известно време обмислям как да преоблека блога си. Старите дрехи като че ли ми бяха отеснели.
И така, покрай празниците намерих време и вдъхновение и се опитах да сменя визията на блога. За мое съжаление, HTML се оказа твърде сложен и наложи да избера нещо по-семпло. Надявам се така блогът да допълва по-успешно нашия сайт www.snimaime.com

Освен смяната на темплейта, започнах да използвам функцията за създаване на страници в блога. Засега съм добавила За мен и Лиценз, а в скоро време предстои да допълня и информация за дейността на фотостудио Снимай ме.

В заключение, в духа на пожеланията за новата година, се надявам през 2011 да публикувам повече интересни материали и да имам повече доволни читатели.

Бижута

Не помня като дете да съм била особено голяма „кипра”, но като по-голяма с удоволствие започнах да нося всякакви бижута - обеци, гривни, пръстени, всякакви дрънкулки (никога твърде много, винаги съм била умерена в това отношение). Повечето неща, естествено, не бяха от благородни метали със скъпоценни камъни, а сребърни нещица, разни дрънкулки, модерни в България през 90те години.

Нещата, обаче се промениха, като се запознах с Румен. На въпроса „С какво се занимаваш?” получих отговор „Бижутер съм, работя в златарско ателие”, и бях изключително впечатлена. Не познавах хора, които се занимават с такива неща, пък и хич не бях в течение на модата сред бижутата от благородни метали (дори не носех вече модерното бяло злато). За мен това беше свят, изпълнен с красота и изящество, но твръде скъп, и по тази причина, извън сферата ми на интереси.

Постепенно се запознах с колегите и шефовете на Румен, ходих в ателието и магазините им, започнах по-активно да се интересувам от модата сред бижута и тяхното изработване. Дори миналата година ходих с неговата фирма на изложението за бижутерия във Виченца, Италия.

Като лаик, запленен от красотата, които бижутерите създават, ще се опитам да Ви представя "работата" на Румен.

Работата в ателието е далеч от блясъка на бижутерските магазини. Започва се с восъчен модел на бижуто, от който се прави отливка. После следва нейната обработка, инкрустиране на камъни (диаманти), полиране ..., за да стигне до витрината.











Вече подредени на витрината, бижутата изглеждат така:





Работата е пипкава, финна, изисква прецизност, здрави очи и нерви ... но резултатът винаги си заслужава.

















Лично аз особено се гордея с последната показата халка. Ателието на Румен я направи за моя приятелка, по модел, който тя си беше харесала в Интернет. Комплектът от тези халки, изработени от бяло злато, замина за нейната сватба през август в САЩ.

Проблем със сервиза на Пентакс

След твърде дълго отсъствие блогът на Снимай ме се завръща онлайн.
За мое съжаление първият пост от новия сезон е провокиран от една доста неприятна за нас ситуация.

Предисторията: В началото на септември по време на снимките на една сватба Румен изпуска апарата, при което се чупи крачето, с което светкавицата се захваща за самия апарат, (Румен му казва чохъл, но не съм сигурна дали има точно име). Естествено още на първия работен ден той занесе светкавицата на ремонт - в случая в ЛАС сервиз, който е оторизирания сервиз на Пентакс за България. И оттук започнаха нашите проблеми.

Сервизното обслужване в България е пословично лошо, но в определени случаи човек няма друг избор освен да повери техниката си в ръцете на "специалистите". В нашия случай става дума за механична повреда, която не може да бъде отстранена, и единственото решение да бъде смененд счупената част. От сервиза казват, че за да направят подмяната ще трябва да поръчат необходимата част от своите доставчици. Румен плаща първоначална такса от 24лв. за диагностика на проблема (въпреки че в нашия случай повредата е очевидна и необходимо специално проучване за нейното установяване), която ще бъде приспадната от цената на самия ремонт, а няколко дни по-късно доплаща още 29лв. за поръчката на частта, която трябва да бъде сменена. Светкавицата е оставена в сервиза на 7 септември 2010 и до днес, въпреки проведени многократни разговори по телефона, все още не е отремонтирана. Дежурният отговор е, че необходимото чохълче е поръчано, но все още не е получено от доставчиците. През цялото време никой не се ангажира със срок за извършване на ремонта.

Както повече от нашите читатели знаят, ние сме занимаване със сватбена фотография и за нас е жизненоважно да разполагаме с безупречна техника, за да извършваме на професионално ниво фотографските услуги, които предлагаме.

Считам, че подобно отношение от който и да е сервиз към клиентите е крайно непрофесионално и недопустимо. За нас остава единственият вариант да си вземат повредената светкавица и дадените пари, и да търсим начин сами да си поръчаме чохъл, който сами да монтираме.

Невзъможността да разчиташ дори на елементарна профилактика на техника, която е неминуема при нейното активно ползване, сериозно вреди на имиджа на марката. За всеки професионалнистта на надежността на сервизното обслужване е един от основните критерии при избора на техника. Колкото и да сме доволни от качеството, което дадена марка (фотографско оборудване на Пентакс) предлага, некоректното отношение на сервиза ни провокира сериозно да се замислим за нейната смяна.

Тук е мястото да спомена, че използване и друга марка фототехника, за която също сме прибягвали до услугите на сервиз, когато е било необходимо, и не сме срещали подобни проблеми. Необходимите ремонти бяха извършени коректно и в разумен срок. Засега предпочитам да не посочвам марката и името на сервиза, тъй като целта на този пост е да противопоставя двете марка, а просто да посочи конкретния проблем, в търсене на неговото решение.

Приемете този пост като предупреждение - изпробвайте всички възможни други варианти преди да търсите сервизно обслужване, поне за техника Пентакс, в България.

Към днешна дата сагата с ЛАС сервиз продължава с поредното обещание до 8-10 дни необходимата част да пристигне и ремонтът да бъде извършен. Остава ни да чакаме ... търпеливо

Накратко за инициативата на ProvoCAD "Дишай България"

„Дишай България“ е инициатива против отмянята на забраната да се пуши на обществени места. Идеята е на електрония адрес dishai.bulgaria@gmail.com да се изпращат творчески предложения във формата на снимки, колажи във формат JPEG с размер 4961 X 3508 пиксела (A3/300dpi). Събраните материали ще бъдат включени в изложба, която ще се открие на 1 юни 2010.

Като активни непушачи, с Румен обмисляме как да се включим по подходящ начин.

А ти подкрепи ли инициативата?

За моите женски хобита

Малко хора извън семейството ми знаят за тях, моите чисто женски хобита. Не ги споменавам често, не са модерни, честно да си призная, дори се притеснявам малко, че хората ще ми се присмиват, или просто ще ме сложат в графата „лелка”.
...
Ето го и голямото признание – шия гоблени, не съм нито много добра, нито чак толкова запалена, дори предпочитам да плета, но така се стекоха нещата напоследък, че се оказах по-активна в бродирането.

Мама ни научи (мен и сестра ми) да бродираме преди доста година. Започна се с едни детски гобленчета с цветя, който татко ни подари – немски, в комплект с рамки. След като бяха успешно завършени, дълго време стояха на стената в „детската”. По-късно дойде „Момичето с шапката”, който е завършен, но не е рамкиран и стои прибран с разни други бродерии.

Наскоро завърших и още един „сериозен” гоблен, първият, който правя след сватбата. Казва се „Мадоната на Мурильо”, дори е рамкиран, като подарък от Румен и вече на стената в нашата стая в очакване на истинското си място в новия ни дом.
Покрай тези занимания се разрових по темата в Интернет. Разбира се, най-голям интерес и активни потребители открих във форумите на Бг мама. Разгледах темата за бродирането, от нея прескочих към плетките. Останах изненадана колко много млади хора се вълнуват от тези „старомодни” занимания.

Неколкодневното четене по тези теми по форумите ме провокира да се замисля как съвременните форми на комуникация оказват влияние върху тези занимания. Интернет технологиите и възможностите за забавления, които те предлагат не са изместили напълно тези занимания. Жените, които бродират и плетат, са намерили най-рационалния начин за използване на мрежата – разменят модели и съвети, ползват чужди сайтове, превеждат си една на друга.

Помня как моята баба, която плетеше много на една кука (това умение все още не съм го усвоила), все търсеше нови модели и разменяше плетки със съседките. Днес хората правят същите неща, само средствата за комуникация са се променили. Снимат и качват примерни модели и своите готови произведения в мрежата, поръчват материали онлайн (предимно от чужбина), разменят идеи с хора от целия свят, с които споделят едно и също хоби.

Да видим как ще се случи това мое завръщане в света на женските занимания.

Уикендът

Равносметката за този уикенд определено е положителна. Времето най-после се оправи, настъпи нещо средно между пролет и лято.
По ред на важност:
1. Ремонтът вече видимо напредва. Цяла седмица имаме майстори, които лепят плочки и слагат гранитогрес. Надявам се до края на седмицата, банята и тоалетната да са готови, както и пода в кухнята. Следващи етапи - избор на тапети и поръчка на мебели и уреди за кухнята. Румен старателно документира с апарата всички етапи с идеята за написването на един разказ в картинки след края на ремонта.
2. Отново сме активно издирваме съкровища с помощта на geocaching.com. След няколкомесечен застой по ред причини, геомонетата, която бе в нас, отново обикаля света.
3. Във връзка с т. 3 и благодарение на хубавото време успяхме да направим кратка разходка в Горна баня, която пък доведе до една случайна и много приятна среща с Боби и Любо, чиято сватба снимахме миналия август и с които, в последствие станахме приятели.
4. Догледахме 3ти сезон на "Burn Notice". Сериалчето продължава да е толкова добро колкото в началото. Предстои ни да започнем следващия сезон на любимия "Д-р Хаус". От голямото кино този уикенд бе ред на Призрачен остров на Мартин Скорсезе, отново с Леонардо ди Каприо. Филмът е драматичен, изненадващо дълъг (?) и доста добър. Колкото по-малко знае човек преди да гледа филма, толкова по-голямо е удоволствието после.

Напоследък май не ми случват много-много интересни неща за споделяне.

Потънали сме изцяло във вече прословутия наш ремонт, а там нещата са твърде специализирани, за да бъдат интересни на всеки. Румен е заменил любимите фото-форуми с форума на Направи си сам .
Смеси (както аз им казвам, смески), замаски, всичко за гипсокартона, лепенето на плочки и гранитогрес, обръщане на прозорци, и т.н. до безкрай.
Всеки със задачите си, аз се боря с махането на постна боя от стените (и тавана), което се оказва ужасно трудоемко начинание :( Добре че вече никой не ползва такава боя.
На моменти работата изглежда безкрайна, но малко по-малко напредваме. Имаме си пусков срок, който се надявам да успеем за спазим.

That's all, folks!

Покана за една изложба



Утре, четвъртък, 21 януари 2010 в Клуба на фоторепортера (Подлеза на Президенството и Министерски съвет) в 19.00 ще бъде открита изложбата "Хора и улици", в която ще бъдат показани фотографиите, финалисти в едноименния конкурс на Фото-форум

С гордост искам да споделя, че сред тях ще бъде и една снимка на Румен от улиците на Верона, направена по време на нашето пътуване до Италия миналото лято (колко отдавна ми се струват горещите дни от края на май, прекарани в разходки из Венеция, Верона, Виченца ... Още повече на фона на снега, който бавно трупа навън.)

Администраторите на Фото-форум и организатори на утрешната изложба, имат предложение снимките от деня да се продават, като събраните средства са определени за подкрепа на Итилиен.

Кой е Итилиен може да разберете тук . Уверявам ви, че пътешествието му си заслужава да бъде прочетено, както за увлекателно разказаните приключения, така и за красивите снимки от невероятни места.

Снощи гледах истински запис от истински обир на истински бижутерски магазин. Имаше разбиване на стъклената врата, чупене на звуковата аларма, няколко мъже с маски и измъкване преди да пристигне полицията по сигнал на задействания СОТ ...
Бррр, страховито изглеждаше. Човек знае, че тези неща се случват постоянно и все пак видео записът ги прави някак-си съвсем реални, все едно ти си там и наблюдаваш някъде отгоре какво се случва .
По разбираеми причини не мога да пусна записа.