Женски работи

Преди няколко мсеца писах за завръщането си към чисто женските хобита - бродерия и плетки. Сега, в началото на пролетта трябва да добавя и отглеждането на цветя.

След едно посещение в оранжериите на БАН в края на февруари с Румен останахме запленени от орхидеите, които видяхме там. Аз винаги съм харесвала орхидеи, но досега не съм си купувала, защото ми се струва, че са твърде капризни и се гледат трудно. И така, за моя голяма изненада, безкрайно приятна при това, за 8ми март Румен ми подари орхидея - фаленопсис. Като изявен почитател на розово-лилавата цветова гама, първоначално ми се прииска и тя да бъде в този цвят, но нашата е бледо жълта с някои лилави листенца. Румен държеше орхидеята да си има име и след като първото предложение - Гинка, бе категорично отхвърлено, се спряхме на Жужа, заради жълтия й цвят и поради негативните асоциации на името Златка. Няма да разказвам подробно как трябва да се гледа фаленопсиса, в интернет има достатъчно специализирана информация, а бг мама, както винаги, предоставя безценни съвети и по този въпрос. Като фотограф предпочитам просто да ви представя нашата Жужа:

На фронта на плетки и бродериите също има раздвижване. Успях да изплета първия си шал по схема от списание. Следвала съм описанието съвсем точно и съм доволна от резултата. Вече съм се спряла и на модел на лятна жилетка, дори си намерих описание, което е на руски, но ми помогнаха с превода и сега остава само да си купя прежда и да започна.

Междувременно, след тримесечно очакване, пристигна и гоблена, който Румен ми поръча от ибей. По е първият ми Дименшънс и началото бе доста трудно. За първи път шия не неразграфена панама, разделянето на цветовете и символите също е различно от българските гоблени, които съм шила. Освен това се шие с различен брой нишки, като по инструкция се започва от средата на панамата. По всички тези причини първо трябваше да се разграфя панамата, а след това реших да си започна от десния край, както аз си знам, за да ми е по-лесно да си броя и следя бодовете. След няколкоседмично бродиране мога да кажа, че мече свикнах с особеностите на тези гоблени, въпреки че тепърва ми предстои да шия кръстчета и френски възел. Не съм напреднала особено много, защото шия само по около час вечер, но аз съм доволна от себе си.

Dimensions, The Wave

Сайтът на фирмата - Dimensions

За моите женски хобита

Малко хора извън семейството ми знаят за тях, моите чисто женски хобита. Не ги споменавам често, не са модерни, честно да си призная, дори се притеснявам малко, че хората ще ми се присмиват, или просто ще ме сложат в графата „лелка”.
...
Ето го и голямото признание – шия гоблени, не съм нито много добра, нито чак толкова запалена, дори предпочитам да плета, но така се стекоха нещата напоследък, че се оказах по-активна в бродирането.

Мама ни научи (мен и сестра ми) да бродираме преди доста година. Започна се с едни детски гобленчета с цветя, който татко ни подари – немски, в комплект с рамки. След като бяха успешно завършени, дълго време стояха на стената в „детската”. По-късно дойде „Момичето с шапката”, който е завършен, но не е рамкиран и стои прибран с разни други бродерии.

Наскоро завърших и още един „сериозен” гоблен, първият, който правя след сватбата. Казва се „Мадоната на Мурильо”, дори е рамкиран, като подарък от Румен и вече на стената в нашата стая в очакване на истинското си място в новия ни дом.
Покрай тези занимания се разрових по темата в Интернет. Разбира се, най-голям интерес и активни потребители открих във форумите на Бг мама. Разгледах темата за бродирането, от нея прескочих към плетките. Останах изненадана колко много млади хора се вълнуват от тези „старомодни” занимания.

Неколкодневното четене по тези теми по форумите ме провокира да се замисля как съвременните форми на комуникация оказват влияние върху тези занимания. Интернет технологиите и възможностите за забавления, които те предлагат не са изместили напълно тези занимания. Жените, които бродират и плетат, са намерили най-рационалния начин за използване на мрежата – разменят модели и съвети, ползват чужди сайтове, превеждат си една на друга.

Помня как моята баба, която плетеше много на една кука (това умение все още не съм го усвоила), все търсеше нови модели и разменяше плетки със съседките. Днес хората правят същите неща, само средствата за комуникация са се променили. Снимат и качват примерни модели и своите готови произведения в мрежата, поръчват материали онлайн (предимно от чужбина), разменят идеи с хора от целия свят, с които споделят едно и също хоби.

Да видим как ще се случи това мое завръщане в света на женските занимания.