GeocachingКратко определение какво е геокешинг – в
уикито добре са го казали:
“... игра, в която участниците използват GPS приемник или друга навигационна техника, за да крият и откриват различни по големина контейнери (наричани „геокешове“ или просто „кешове“), практически навсякъде по света. Типичният геокеш е малък водонепроницаем контейнер, съдържащ дневник и „съкровище“ — обикновено някакви играчки или дребни предмети с незначителна парична стойност. В момента има скрити геокешове в над 100 държави по света и на всички седем континента, включително Антарктида.”От известно верме и ние с Румен участваме тази игра, въпреки че не сме особено активни. Всичко започна с една статия в «Дневник». Стана ми интересно, намерих българския сайт, разгледах го, стори ми се интеесно, но доста сложно с разни координати, GPS и други такива, и го препратих на Румен, който е фен на всякакви нови технологични джаджи. (Тук е мястото да вметна, че нашият GPS е специално устройство, което се използва при всяко пътуване с кола извън, а понякога и в, София, въпреки че не винаги ни слуша, и често губи сигнал точно когато не трябва.)
Румен, естествено, веднага свали координатите на кешовете в България на телефона си и това беше. Геокешингът си там някъде в пространството и дори забравихме за него. Докато не отидохме на морето през август. Румен взе да си проверява на GPS за съкровища и при разходката си до Резово вече бяхме решили, че търсим съкровища. Беше доста смешно, тъй като не знаехме какво точно търсим (никой от нас не се бе задълбочил особено в описанието и правилата на играта). След известно оглеждане, и поглеждане тук и там, открихме първото си съкровище – стъклен буркан, скрит под едни камъни. Нашият GPS за пореден път не ни подведе и си оказа доста точен.
И така, продължихме с търсенето на съкровища, или както Румен ги кръсти – трежърчета Следващият кеш, който открихме носи името “Когато рокенролът беше млад” и се намира в Созопол.
Връщайки се от морето се отбихме и край Чирпан, където намерихме кеша Манастир “Свети Атанасий”, близо до село Златна ливада. Бяхме едва третите кешъри, които намират това съкровище.
Продължихме с търсенето на трежърчета при всяка разходка извън града. Най-вълнуващо се оказа търсенето на съкровището на връх Мусала. В края на август си откраднахме един уикенд и тръгнахме на поход до най-високия връх на Балканите. За мен това беше трето изкачване на Мусала, но Румен се бе качвал на върха досега.
След нелеко 4-часово изкачване стигнахме до върха. Там, разбира се, открихме поредния си кеш. Този път задачата бе доста трудна не заради самото изкачване на върха, просто кешът бе скрит под едни камъни, и въпреки че GPS отново ни даде точни координати, там има прекалено много камъни, и се наложи да обърнем не един и два от тях. Все пак накрая усилията ни се увенчаха с успех. Открихме не една, а две кутии, и първата си геомонета. Дори не знаехме какво е това и какви са правилата. След известно колебание, решихме да я вземем. Като се прибрахме установихме, че не сме сбъркали. Сега предстои да я оставим в следващото съкровище, за да продължи пътешествието си по света.
И така, засега сме стигнали до тук с геокешинга. Играта си има сложни правила, неписани норми на поведение и още много тънкости, които предстои да разучаваме. Едва ли бих могла да обхвана всичко, свързано с нея в един пост, така че със сигурност ще има продължение...
И да не забравя, това е световния сайт на играта,
www.geocaching.com
