Краят на един ремонт – ІІІ част

И така, дойде време да привърша с разказа за ремонта. След описанието на нещата, които направихме с кухнята, банята,тоалетната и коридора, днес ще покажа от къде тръгнахме и до къде стигнахме с двете стаи - спалня и дневна.

Най-малко работа имахме в спалнята. След дежурното махане на постната боя от стените и тавана, остава само да се изцикли паркета и да се избере обзавеждането. Именно с паркета ни се случи случка, след прясно изциклен и лакиран, паркетът бе наводнен от едните майстори. (Тук трябва да кажа, че нашият паркет представлява тънки летвички с размер 2/12 см. и дебелина около 1 см. Летвичките са подредени шахматно на квадрати по 5. Не се захващат една за друга, а са залепени директно за пода.) След наводнение паркетът се наду и заради дебелия слой пресен лак, не съхнеше. По-сериозно бе положението с паркета в дневната. Наложи се да го пренаредим частично и в двете стаи, при това сами, тъй като никой майстор не се съгласи да го направи. След повторното циклене, което вероятно ще бъде и последно поради минималната дебелина, и лакиране, за наше щастие нещата днес изглеждат доста добре. В интерес на истината, майсторите, които ни наводниха ни обезщетиха за причинените щети.

След сагата с паркета, която забави пренасянето ни с почти месец, остана избирането на тапети, обзавеждане, осветление.

За спалнята отново се доверихме на Айко. Отново тръгнахме с една първоначална идея, а завършихме с нещо съвсем различно. От мебели с цвят венге и избелен дъб, настоящата ни спалня е череша.

Обзавеждането на дневната все още предстои. Засега имаме диван и масичка за кафе, секцията и евентуално нов диван са запланувани за следващата година.

Особена моя гордост са пердетата и в двете стаи, които избрах от магазините по ул. Екзарх Йосиф. Засега не смятам да слагам щори, завесите в спалнята са достатъчни.

Особена гордост на Румен са лампите в къщата, които купихме благодарение на него. Аз колкото и да гледах, все не можех да реша какво трябва да вземем.

Като погледна назад за изминалата една година - апартаментът го купихме в началото на декември 2009 и успяхме да се нанесем в средата на август 2010, мога смело да кажа, че усилията са си стрували. Ремонтът ни коства цялото свободно време и финанси през изминалите месеци, както и немалко физически усилия и нерви, но днес имаме нещо, направено по наш вкус и за наше удобство. Сигурно сме допуснали и грешки, има и някои неща, които не сме догледали, но най-важното е, че сме го направили с много любов и желание за уют.

Дотук бяха приказките, следват няколко снимки за илюстрация.

Стаята със сменена дограма


Таванът вече е готов, стените са почистени в очакване на новите тапети, вратата е изшкурена и предстои само да бъде боядисана и да бъде сложена нова брава, за да стане светкавица


Спалнята днес


Тук се вижда и лампата, и пердето, дори и моя гоблен


Холът в началото


Новото окабеляване върви с пълна сила


Днес нещата изглеждат така


Да не забравяме синия персийски килим и полилея с лалета

Сватбата на Христина и Асен

Този пост представлява кратко прекъсване на серията за нашия ремонт и завръщане към сватбената фотография.

Представям ви една ноемврийска сватба. В деня на посещението на руския премиер Владимир Путин в София на 13 ноември се състоя и сватбата на Христина и Асен, на която кумуваха нашите приятели Теди и Митко. Самите кумове са наши младоженци, чиято сватба заснехме отново през ноември преди две години.

Този път, за разлика от обикновено, сватбата за нас започна от дома на кумовете. Това се случи по желание на младоженците, тъй като булката не искаше да заснемем нейната подготовка за голямото събитие.

Гражданският ритуал се проведе в обредна зала "Оборище" (бившата "Лиляна Димитрова"), църковният ритуал бе в базиликата "Света София", а тържеството продължи в ресторант "България" на жълтите павета. Естествено движението в целия център бе отцепено във връзка с посещение на Путин, което затрудни донякъде и нашето придвижване, но не успя по никакъв начин да попречи на последвалия купон.

Любимите ми кадри от тази сватба се оказаха предимно черно-бели.

Започвам с най-важния детайл - халките


Непринуден момент от фотосесията в парка


Фотосесията продължава с участието на кумовете


Завършвам с този цветен кадър пред храма



Още снимки от сватбата на Асен и Христина може да разгледате тук

Краят на един ремонт – ІІ част

Продължавам своя разказ за нашия ремонт. Най-трудно ни беше с банята и тоалетната, въпреки че имахме майстори, които свършиха по-голяма част от работата.

Само изборът на плочки и фаянс бе нелека задача. Аз все си представях, че банята и тоалетните ще бъдат в синьо, да ми напомня на море, но след безкрайно обикаляне по магазини нито един модел плочки в синьо не ни хареса. Приятели ни препоръчаха българските плочки като добро съотношение качество/цена и ние гледахме предимно такива. В крайна сметка, купихме нещо съвсем различно – румънски плочки с пясъчни цветове, серията дори се казва „Туарег”.

Сагата с изборът продължи и с фаянса. Въпреки че тоалетната ни е съвсем малка – 1 метър на 0,80 метра, за мен бе изключително важно да имам мивка там, естествено трябваше да е възможно най-малката и така се спряхме на Happy bath серията на Фаянс. Като обикновено отново тръгнахме с една идея, а накрая се оказахме с нещо съвсем различно. Мислехме си за голяма мивка и горен шкаф с огледало за банята, а днес имаме долен шкаф с мивка и огледа с полица. Засега сме отложили слагането на параван и поддушово корито, но пък имаме завеса с морски елементи.

Преди да стигнем до тези последни елементи от обзавеждането, трябваше да махнем старите плочки и да подготвим стените. В тоалетната дори се наложи да изградим едната стена изцяло наново. Измазването на стените и слагането на плочките бе работа на майсторите, които можем да похвалим за добре свършената работа. От нас се искаше само да определим разположението на декоративните плочки. Тъй като решихме да не правим окачен таван, и в банята, и в тоалетната майсторите направиха таваните с пръскана замазка.

Работата по вратите в целия апартамент заслужава отделен пост. Тук ще се спра само на вратата на банята, която след много спорове избрахме да бъде бяла, както и останалите врати. Заради влагата и въпреки първоначалното ми нежелание, решихме да я направим от ПВЦ. Към врата направихме и надстройка - прозорец от матово стъкло, каквото е оригиналното архитектурно решение. Идеята по този начин от прозореца на банята да влиза естествена светлинав малкото коридорче много ни харесва.

Днес, като гледам снимките преди ремонта, не ми се вярва колко работа е свършена.

Банята













Тоалетната

Краят на един ремонт – І част

Това е един позакъснял пост за нашия прословут ремонт. Този път ще покажа и отдавна обещаните снимки. Тъй като снимките са доста на брой, ще ги публикувам в няколко последователни поста - първо ще разкажа и ще покажа в снимки какво сме направили с кухнята.

С основната част от ремонта бяхме готови още в края на юли и от началото на август вече се нанесохме в нашия си дом. Обзавеждането, естествено продължава и до днес – пердета, килими, лампи, огледала и така до безкрай …

И така ... апартаментът е стар, строен е през 60те години, не е голям – две стаи, кухня, отделни баня и тоалетна, два балкона. Не е ясно от кога е правен последният ремонт, но още при първия оглед знаехме, че ни предстои много работа, която в крайна сметка се оказа много повече отколкото въобще можехме да си представим в началото.

Започнахме със смяна на дограмата – най-бързо и лесно, а и наложително, за да можем да работим през зимата без да се налага да пускаме отопление. С малко помощ от приятел, Румен „обърна” и измаза всички прозорци.

Последва едно безкрайно махане на латекс, блажна и постна боя от стените и тавана в стаите и коридора. В кухнята се наложи да "горим" зелената блажна боя, а останалата част от стените и тавана, които бяха покрити с постна боя, изтъркахме на ръка с тънка шпакла. Подът в кухнята беше най-зле - мозаечни плочки и изгнил от наводнение паркет. Естествено, махнахме всичко и след това майсторите сложиха гранитогрес.

Не сме правили основни реконструкции, като избиване на стени и затваряне на балкони, но сменихме всички тръби за водата и направихме необходимите подобрения на електрическата инсталация.

Оказа се, че подготовката е лесна – махаш, сваляш, разчистваш – но изборът какво да сложим на мястото на старите неща бе доста по-труден. Пролетните месеци преминаха в непрестанно обикаляне по големите магазини. В началото започнахме с магазините за строителни материали – гипс, цимент, замаски и др. Постепенно преминахме към следващия етап – Практикер, Баумакс, Бриколаж – в търсене на бои, плочки, гранитогрес, теракол, фаянс. Продължихме с Домко, Айко и магазините за домашен текстил и обзавеждане, от където избрахме тапети, килими, пердета, завеси, кухня и спалня.

Разбира се, все още имаме много работа по обзавеждането, предимно дребни неща и някои по-големи, които ще останат като задачки за новата година.

Кухнята: преди и сега.
Така изглеждаха нещата в началото - в кръгче



Грозната блажна боя и новата дограма


Новите тръби за водата


Дограмата е обърната и започнало измазване на стените


Кухнята днес - почти всички уреди вече са на мястото си


Имаме си и перденца и лъскава кухненска лампа

Сватбата от 10.10.10

Обещаното продължение на разказа как се създават бижутата, за съжаление, ще се забави. Самата аз не знам повече подробности, а Румен все не намира време да ми разкаже и да направи още снимки от „работния процес”.

За сметка на това ще се върна към сватбената фотография.

Тази година най-горещата дата за сватбено тържество бе 10.10.10, още повече че се падаше в почивен ден (неделя - ден за сватба, както казва моята майка). Разбира се и ние с Румен бяхме ангажирани със снимки на този ден.

За нас тази сватба бе по-специална и по друга причина, младоженците, Антония и Петър, са приятели на Румен, а и след сватбата на Радослав Рангелов и Биляна Туманова миналото лято, това е нашата втора "футболна" сватба.

Всичко започна с подготовката на булката, продължи с църковния ритуал в черквата „Света Неделя”. Поради слънчевото, но твърде студено и ветровито време, последва кратка фотосесия пред Президентството, фонтана, Археологическия музей. За първи път снимахме младоженци на това култово за София (и за сватбените фотосесии) място.

Сватбеното тържество продължи с бурни танци и оркестър на живо в ресторант „Континентал плаза” – НДК.

Ето и моите любими кадри от тази сватба:

Началото


Кратката фотосесия на младоженците


Размяна на партньори


Тортата


Повече снимки от сватбата на Антония и Петър може да разгледате тук

Бижута

Не помня като дете да съм била особено голяма „кипра”, но като по-голяма с удоволствие започнах да нося всякакви бижута - обеци, гривни, пръстени, всякакви дрънкулки (никога твърде много, винаги съм била умерена в това отношение). Повечето неща, естествено, не бяха от благородни метали със скъпоценни камъни, а сребърни нещица, разни дрънкулки, модерни в България през 90те години.

Нещата, обаче се промениха, като се запознах с Румен. На въпроса „С какво се занимаваш?” получих отговор „Бижутер съм, работя в златарско ателие”, и бях изключително впечатлена. Не познавах хора, които се занимават с такива неща, пък и хич не бях в течение на модата сред бижутата от благородни метали (дори не носех вече модерното бяло злато). За мен това беше свят, изпълнен с красота и изящество, но твръде скъп, и по тази причина, извън сферата ми на интереси.

Постепенно се запознах с колегите и шефовете на Румен, ходих в ателието и магазините им, започнах по-активно да се интересувам от модата сред бижута и тяхното изработване. Дори миналата година ходих с неговата фирма на изложението за бижутерия във Виченца, Италия.

Като лаик, запленен от красотата, които бижутерите създават, ще се опитам да Ви представя "работата" на Румен.

Работата в ателието е далеч от блясъка на бижутерските магазини. Започва се с восъчен модел на бижуто, от който се прави отливка. После следва нейната обработка, инкрустиране на камъни (диаманти), полиране ..., за да стигне до витрината.











Вече подредени на витрината, бижутата изглеждат така:





Работата е пипкава, финна, изисква прецизност, здрави очи и нерви ... но резултатът винаги си заслужава.

















Лично аз особено се гордея с последната показата халка. Ателието на Румен я направи за моя приятелка, по модел, който тя си беше харесала в Интернет. Комплектът от тези халки, изработени от бяло злато, замина за нейната сватба през август в САЩ.

Още едно кръщене

Като своеобразен завършек на детската тема за момента искам да Ви представя снимките на Румен от кръщенето на двегодишния Мартин. Тържественият ритуал се състоя в моя любим храм в София, Света Неделя, на празника на Вяра, Надежда, Любов и майка им София, на 17 септември. Както за повечето деца на тази възраст церемонията бе доста стресираща за малкия Мартин и си поплака подобаващо. На събитието присъстваха и други дечица, които с удоволствие позираха пред обектива на Румен и се получи една интересна детска фотосесия. Моите любими снимки от празника на Мартин са тези:

Мама, татко и аз


Новопокръстен


Бъдещи фотомодели




Останалите снимки са тук