Ремонтът - ъпдейт

Все още основното ни занимание е ремонта на нашия апартамент. Човек ще реши, че кой знае колко голям апартамент ремонтираме 

Надявам се да сме приключили с групата и по-мръсна работа, оттук нататък предстоят по-приятни занимания (поне за мен).

В коридора решихме да си оставим мозайката, която всъщност представлява мозаечни плочки. Намерихме фирма, която е почисти, направи диамантено шлайфане, полира я и накрая я запечати с лак. Определено останахме доволни от резултата.

Решихме да запазим и дървения паркет в двете стаи. Естествено и той е нестандартен, едни малки летвички, подредени в редуващи се квадрати. Отделните парчета не влизат едно в друго, само се лепят за пода. Затова като подготовка за предстоящото циклене и лакиране, в тези дни подлепваме всички разлепени парчета. С гордост мога да се похваля, че и двете стаи вече са готови, въпреки че в „хола” ситуацията се оказа доста по-сложна от очакваното.
Имаме и известен напредък с избора на тапети – вече сме купили за кухнята и коридора, остават двете стаи и, разбира се, лепенето, с което се надявам да се справим сами.

Сега на дневен ред идва въпроса с избора на спалня, започнах да разглеждам и разни осветителни тела, че само на крушки не става. (Тези дни, след около месец чакане, пристигна някаква суперска крушка – много икономична, на практика вечна, която Румен поръча онлайн от Хонг Конг).

Предстои да довършим вратите – китване тук-там, боядисване, поставяне на нови брави и дръжки (които естествено, още не сме купили).

Фотографско, без да е сватбено

В началото на миналата седмица завърши поредния конкурс на фото-форум.нет. Темата бе „Контрасти”, а главното условие - снимките да бъдат диптих, който да отразя контрастите в света около нас. Румен се включи в надпреварата с колаж от две свои снимки и въпреки че не е сред тримата наградени участници, неговата снимка бе избрана за предстоящата в ранната пролет изложба на открито.

Тук може да видите наградените снимки, както и да прочетете някои коментари за самия конкурс.
Какво при всеки конкурс и този път оценките са противоречиви, в някои случаи, дори крайни. Темата определено е сложна и в конкурса се появиха много снимки, които не отговаряха на условията. От друга страна, организаторите бяха достатъчно дълъг срок за обмисляне на идеята и заснемане на кадъра-шедьовър.

Лично аз харесвам повечето снимки, получили подкрепата на гласуващите. Не одобрявам само прекалено големия брой черно-бели кадри, натежават ми, липсва ми цветови контраст.

На принципа нашето гардже си е най-хубаво ви представям снимката на Румен.
Повече информация за изложбата – къде, кога и колко – очаквайте в най-скоро време.

Накратко за инициативата на ProvoCAD "Дишай България"

„Дишай България“ е инициатива против отмянята на забраната да се пуши на обществени места. Идеята е на електрония адрес dishai.bulgaria@gmail.com да се изпращат творчески предложения във формата на снимки, колажи във формат JPEG с размер 4961 X 3508 пиксела (A3/300dpi). Събраните материали ще бъдат включени в изложба, която ще се открие на 1 юни 2010.

Като активни непушачи, с Румен обмисляме как да се включим по подходящ начин.

А ти подкрепи ли инициативата?

Рекламна фотография

Напоследък с Румен, улисани в други задачи, съвсем я бяхме забравили фотография. Архивът за последните месеци включва единствено по някоя случайна снимка по време на семейни събирания – баби, деди, моите прекрасни племенници и така...

През зимата организираните фотопленери са рядкост, а сами така и не стигнахме да си направим фотоуикенд за двама. За наше съжаление няма да успеем да се включим и в предстоящите тази пролет мероприятия – фотопленери в Трявна, на езерото Керкини и на остров Тасос, Гърция.

За сметка на това професионалните фотографски ангажименти вървят добре, като разширяваме сферата си на дейност и към заснемането на сватби и абитуриентски балове, прибавяме и малко (засега) рекламна фотография.

Както някой от вас вече знаят, че моят съпруг освен с фотография, се занимава и с бижута, прави ги, а напоследък също така ги снима усилено. С гордост искам да споделя, че той е автор на корицата на последния брой на списание "Сватбен магазин", издавано от филмова къща Виктор Попов. Това е поредната рекламна фотография, която Румен прави за Ge-oro. В тази връзка, очаквайте в скоро време нова галерия snimaime.com – фотография на бижута.



П.С. Не съм забравила и ремонта, разбира се. Плочките в банята и тоалетната са налепени, както и гранитогреса в кухнята вече си е на мястото. Предстои малко работа по таваните, сваляне на постна боя от стените в още една стая. След това идва приятната част – избор и лепене на тапети, а междувременно оглеждаме модулни кухни и електроуреди.

За моите женски хобита

Малко хора извън семейството ми знаят за тях, моите чисто женски хобита. Не ги споменавам често, не са модерни, честно да си призная, дори се притеснявам малко, че хората ще ми се присмиват, или просто ще ме сложат в графата „лелка”.
...
Ето го и голямото признание – шия гоблени, не съм нито много добра, нито чак толкова запалена, дори предпочитам да плета, но така се стекоха нещата напоследък, че се оказах по-активна в бродирането.

Мама ни научи (мен и сестра ми) да бродираме преди доста година. Започна се с едни детски гобленчета с цветя, който татко ни подари – немски, в комплект с рамки. След като бяха успешно завършени, дълго време стояха на стената в „детската”. По-късно дойде „Момичето с шапката”, който е завършен, но не е рамкиран и стои прибран с разни други бродерии.

Наскоро завърших и още един „сериозен” гоблен, първият, който правя след сватбата. Казва се „Мадоната на Мурильо”, дори е рамкиран, като подарък от Румен и вече на стената в нашата стая в очакване на истинското си място в новия ни дом.
Покрай тези занимания се разрових по темата в Интернет. Разбира се, най-голям интерес и активни потребители открих във форумите на Бг мама. Разгледах темата за бродирането, от нея прескочих към плетките. Останах изненадана колко много млади хора се вълнуват от тези „старомодни” занимания.

Неколкодневното четене по тези теми по форумите ме провокира да се замисля как съвременните форми на комуникация оказват влияние върху тези занимания. Интернет технологиите и възможностите за забавления, които те предлагат не са изместили напълно тези занимания. Жените, които бродират и плетат, са намерили най-рационалния начин за използване на мрежата – разменят модели и съвети, ползват чужди сайтове, превеждат си една на друга.

Помня как моята баба, която плетеше много на една кука (това умение все още не съм го усвоила), все търсеше нови модели и разменяше плетки със съседките. Днес хората правят същите неща, само средствата за комуникация са се променили. Снимат и качват примерни модели и своите готови произведения в мрежата, поръчват материали онлайн (предимно от чужбина), разменят идеи с хора от целия свят, с които споделят едно и също хоби.

Да видим как ще се случи това мое завръщане в света на женските занимания.