Краят на един ремонт – І част

Това е един позакъснял пост за нашия прословут ремонт. Този път ще покажа и отдавна обещаните снимки. Тъй като снимките са доста на брой, ще ги публикувам в няколко последователни поста - първо ще разкажа и ще покажа в снимки какво сме направили с кухнята.

С основната част от ремонта бяхме готови още в края на юли и от началото на август вече се нанесохме в нашия си дом. Обзавеждането, естествено продължава и до днес – пердета, килими, лампи, огледала и така до безкрай …

И така ... апартаментът е стар, строен е през 60те години, не е голям – две стаи, кухня, отделни баня и тоалетна, два балкона. Не е ясно от кога е правен последният ремонт, но още при първия оглед знаехме, че ни предстои много работа, която в крайна сметка се оказа много повече отколкото въобще можехме да си представим в началото.

Започнахме със смяна на дограмата – най-бързо и лесно, а и наложително, за да можем да работим през зимата без да се налага да пускаме отопление. С малко помощ от приятел, Румен „обърна” и измаза всички прозорци.

Последва едно безкрайно махане на латекс, блажна и постна боя от стените и тавана в стаите и коридора. В кухнята се наложи да "горим" зелената блажна боя, а останалата част от стените и тавана, които бяха покрити с постна боя, изтъркахме на ръка с тънка шпакла. Подът в кухнята беше най-зле - мозаечни плочки и изгнил от наводнение паркет. Естествено, махнахме всичко и след това майсторите сложиха гранитогрес.

Не сме правили основни реконструкции, като избиване на стени и затваряне на балкони, но сменихме всички тръби за водата и направихме необходимите подобрения на електрическата инсталация.

Оказа се, че подготовката е лесна – махаш, сваляш, разчистваш – но изборът какво да сложим на мястото на старите неща бе доста по-труден. Пролетните месеци преминаха в непрестанно обикаляне по големите магазини. В началото започнахме с магазините за строителни материали – гипс, цимент, замаски и др. Постепенно преминахме към следващия етап – Практикер, Баумакс, Бриколаж – в търсене на бои, плочки, гранитогрес, теракол, фаянс. Продължихме с Домко, Айко и магазините за домашен текстил и обзавеждане, от където избрахме тапети, килими, пердета, завеси, кухня и спалня.

Разбира се, все още имаме много работа по обзавеждането, предимно дребни неща и някои по-големи, които ще останат като задачки за новата година.

Кухнята: преди и сега.
Така изглеждаха нещата в началото - в кръгче



Грозната блажна боя и новата дограма


Новите тръби за водата


Дограмата е обърната и започнало измазване на стените


Кухнята днес - почти всички уреди вече са на мястото си


Имаме си и перденца и лъскава кухненска лампа

Сватбата от 10.10.10

Обещаното продължение на разказа как се създават бижутата, за съжаление, ще се забави. Самата аз не знам повече подробности, а Румен все не намира време да ми разкаже и да направи още снимки от „работния процес”.

За сметка на това ще се върна към сватбената фотография.

Тази година най-горещата дата за сватбено тържество бе 10.10.10, още повече че се падаше в почивен ден (неделя - ден за сватба, както казва моята майка). Разбира се и ние с Румен бяхме ангажирани със снимки на този ден.

За нас тази сватба бе по-специална и по друга причина, младоженците, Антония и Петър, са приятели на Румен, а и след сватбата на Радослав Рангелов и Биляна Туманова миналото лято, това е нашата втора "футболна" сватба.

Всичко започна с подготовката на булката, продължи с църковния ритуал в черквата „Света Неделя”. Поради слънчевото, но твърде студено и ветровито време, последва кратка фотосесия пред Президентството, фонтана, Археологическия музей. За първи път снимахме младоженци на това култово за София (и за сватбените фотосесии) място.

Сватбеното тържество продължи с бурни танци и оркестър на живо в ресторант „Континентал плаза” – НДК.

Ето и моите любими кадри от тази сватба:

Началото


Кратката фотосесия на младоженците


Размяна на партньори


Тортата


Повече снимки от сватбата на Антония и Петър може да разгледате тук

Бижута

Не помня като дете да съм била особено голяма „кипра”, но като по-голяма с удоволствие започнах да нося всякакви бижута - обеци, гривни, пръстени, всякакви дрънкулки (никога твърде много, винаги съм била умерена в това отношение). Повечето неща, естествено, не бяха от благородни метали със скъпоценни камъни, а сребърни нещица, разни дрънкулки, модерни в България през 90те години.

Нещата, обаче се промениха, като се запознах с Румен. На въпроса „С какво се занимаваш?” получих отговор „Бижутер съм, работя в златарско ателие”, и бях изключително впечатлена. Не познавах хора, които се занимават с такива неща, пък и хич не бях в течение на модата сред бижутата от благородни метали (дори не носех вече модерното бяло злато). За мен това беше свят, изпълнен с красота и изящество, но твръде скъп, и по тази причина, извън сферата ми на интереси.

Постепенно се запознах с колегите и шефовете на Румен, ходих в ателието и магазините им, започнах по-активно да се интересувам от модата сред бижута и тяхното изработване. Дори миналата година ходих с неговата фирма на изложението за бижутерия във Виченца, Италия.

Като лаик, запленен от красотата, които бижутерите създават, ще се опитам да Ви представя "работата" на Румен.

Работата в ателието е далеч от блясъка на бижутерските магазини. Започва се с восъчен модел на бижуто, от който се прави отливка. После следва нейната обработка, инкрустиране на камъни (диаманти), полиране ..., за да стигне до витрината.











Вече подредени на витрината, бижутата изглеждат така:





Работата е пипкава, финна, изисква прецизност, здрави очи и нерви ... но резултатът винаги си заслужава.

















Лично аз особено се гордея с последната показата халка. Ателието на Румен я направи за моя приятелка, по модел, който тя си беше харесала в Интернет. Комплектът от тези халки, изработени от бяло злато, замина за нейната сватба през август в САЩ.

Още едно кръщене

Като своеобразен завършек на детската тема за момента искам да Ви представя снимките на Румен от кръщенето на двегодишния Мартин. Тържественият ритуал се състоя в моя любим храм в София, Света Неделя, на празника на Вяра, Надежда, Любов и майка им София, на 17 септември. Както за повечето деца на тази възраст церемонията бе доста стресираща за малкия Мартин и си поплака подобаващо. На събитието присъстваха и други дечица, които с удоволствие позираха пред обектива на Румен и се получи една интересна детска фотосесия. Моите любими снимки от празника на Мартин са тези:

Мама, татко и аз


Новопокръстен


Бъдещи фотомодели




Останалите снимки са тук

Една импровизирана детска фотосесия

В продължение на детската тематика в неделя направихме една импровизирана фотосесия. В ролята на модел бе 6-годишната Жени, а мястото е прекрасният дом на нейните родители и наши приятели, семейство Петкови. Сесията е заснета спонтанно на чаша кафе с торта и сладки приказки.

Усмихната


Замечтана


Позираща като истински модел