За моите женски хобита

Малко хора извън семейството ми знаят за тях, моите чисто женски хобита. Не ги споменавам често, не са модерни, честно да си призная, дори се притеснявам малко, че хората ще ми се присмиват, или просто ще ме сложат в графата „лелка”.
...
Ето го и голямото признание – шия гоблени, не съм нито много добра, нито чак толкова запалена, дори предпочитам да плета, но така се стекоха нещата напоследък, че се оказах по-активна в бродирането.

Мама ни научи (мен и сестра ми) да бродираме преди доста година. Започна се с едни детски гобленчета с цветя, който татко ни подари – немски, в комплект с рамки. След като бяха успешно завършени, дълго време стояха на стената в „детската”. По-късно дойде „Момичето с шапката”, който е завършен, но не е рамкиран и стои прибран с разни други бродерии.

Наскоро завърших и още един „сериозен” гоблен, първият, който правя след сватбата. Казва се „Мадоната на Мурильо”, дори е рамкиран, като подарък от Румен и вече на стената в нашата стая в очакване на истинското си място в новия ни дом.
Покрай тези занимания се разрових по темата в Интернет. Разбира се, най-голям интерес и активни потребители открих във форумите на Бг мама. Разгледах темата за бродирането, от нея прескочих към плетките. Останах изненадана колко много млади хора се вълнуват от тези „старомодни” занимания.

Неколкодневното четене по тези теми по форумите ме провокира да се замисля как съвременните форми на комуникация оказват влияние върху тези занимания. Интернет технологиите и възможностите за забавления, които те предлагат не са изместили напълно тези занимания. Жените, които бродират и плетат, са намерили най-рационалния начин за използване на мрежата – разменят модели и съвети, ползват чужди сайтове, превеждат си една на друга.

Помня как моята баба, която плетеше много на една кука (това умение все още не съм го усвоила), все търсеше нови модели и разменяше плетки със съседките. Днес хората правят същите неща, само средствата за комуникация са се променили. Снимат и качват примерни модели и своите готови произведения в мрежата, поръчват материали онлайн (предимно от чужбина), разменят идеи с хора от целия свят, с които споделят едно и също хоби.

Да видим как ще се случи това мое завръщане в света на женските занимания.

Уикендът

Равносметката за този уикенд определено е положителна. Времето най-после се оправи, настъпи нещо средно между пролет и лято.
По ред на важност:
1. Ремонтът вече видимо напредва. Цяла седмица имаме майстори, които лепят плочки и слагат гранитогрес. Надявам се до края на седмицата, банята и тоалетната да са готови, както и пода в кухнята. Следващи етапи - избор на тапети и поръчка на мебели и уреди за кухнята. Румен старателно документира с апарата всички етапи с идеята за написването на един разказ в картинки след края на ремонта.
2. Отново сме активно издирваме съкровища с помощта на geocaching.com. След няколкомесечен застой по ред причини, геомонетата, която бе в нас, отново обикаля света.
3. Във връзка с т. 3 и благодарение на хубавото време успяхме да направим кратка разходка в Горна баня, която пък доведе до една случайна и много приятна среща с Боби и Любо, чиято сватба снимахме миналия август и с които, в последствие станахме приятели.
4. Догледахме 3ти сезон на "Burn Notice". Сериалчето продължава да е толкова добро колкото в началото. Предстои ни да започнем следващия сезон на любимия "Д-р Хаус". От голямото кино този уикенд бе ред на Призрачен остров на Мартин Скорсезе, отново с Леонардо ди Каприо. Филмът е драматичен, изненадващо дълъг (?) и доста добър. Колкото по-малко знае човек преди да гледа филма, толкова по-голямо е удоволствието после.

Напоследък май не ми случват много-много интересни неща за споделяне.

Потънали сме изцяло във вече прословутия наш ремонт, а там нещата са твърде специализирани, за да бъдат интересни на всеки. Румен е заменил любимите фото-форуми с форума на Направи си сам .
Смеси (както аз им казвам, смески), замаски, всичко за гипсокартона, лепенето на плочки и гранитогрес, обръщане на прозорци, и т.н. до безкрай.
Всеки със задачите си, аз се боря с махането на постна боя от стените (и тавана), което се оказва ужасно трудоемко начинание :( Добре че вече никой не ползва такава боя.
На моменти работата изглежда безкрайна, но малко по-малко напредваме. Имаме си пусков срок, който се надявам да успеем за спазим.

That's all, folks!