Сватбата от 10.10.10

Обещаното продължение на разказа как се създават бижутата, за съжаление, ще се забави. Самата аз не знам повече подробности, а Румен все не намира време да ми разкаже и да направи още снимки от „работния процес”.

За сметка на това ще се върна към сватбената фотография.

Тази година най-горещата дата за сватбено тържество бе 10.10.10, още повече че се падаше в почивен ден (неделя - ден за сватба, както казва моята майка). Разбира се и ние с Румен бяхме ангажирани със снимки на този ден.

За нас тази сватба бе по-специална и по друга причина, младоженците, Антония и Петър, са приятели на Румен, а и след сватбата на Радослав Рангелов и Биляна Туманова миналото лято, това е нашата втора "футболна" сватба.

Всичко започна с подготовката на булката, продължи с църковния ритуал в черквата „Света Неделя”. Поради слънчевото, но твърде студено и ветровито време, последва кратка фотосесия пред Президентството, фонтана, Археологическия музей. За първи път снимахме младоженци на това култово за София (и за сватбените фотосесии) място.

Сватбеното тържество продължи с бурни танци и оркестър на живо в ресторант „Континентал плаза” – НДК.

Ето и моите любими кадри от тази сватба:

Началото


Кратката фотосесия на младоженците


Размяна на партньори


Тортата


Повече снимки от сватбата на Антония и Петър може да разгледате тук

Бижута

Не помня като дете да съм била особено голяма „кипра”, но като по-голяма с удоволствие започнах да нося всякакви бижута - обеци, гривни, пръстени, всякакви дрънкулки (никога твърде много, винаги съм била умерена в това отношение). Повечето неща, естествено, не бяха от благородни метали със скъпоценни камъни, а сребърни нещица, разни дрънкулки, модерни в България през 90те години.

Нещата, обаче се промениха, като се запознах с Румен. На въпроса „С какво се занимаваш?” получих отговор „Бижутер съм, работя в златарско ателие”, и бях изключително впечатлена. Не познавах хора, които се занимават с такива неща, пък и хич не бях в течение на модата сред бижутата от благородни метали (дори не носех вече модерното бяло злато). За мен това беше свят, изпълнен с красота и изящество, но твръде скъп, и по тази причина, извън сферата ми на интереси.

Постепенно се запознах с колегите и шефовете на Румен, ходих в ателието и магазините им, започнах по-активно да се интересувам от модата сред бижута и тяхното изработване. Дори миналата година ходих с неговата фирма на изложението за бижутерия във Виченца, Италия.

Като лаик, запленен от красотата, които бижутерите създават, ще се опитам да Ви представя "работата" на Румен.

Работата в ателието е далеч от блясъка на бижутерските магазини. Започва се с восъчен модел на бижуто, от който се прави отливка. После следва нейната обработка, инкрустиране на камъни (диаманти), полиране ..., за да стигне до витрината.











Вече подредени на витрината, бижутата изглеждат така:





Работата е пипкава, финна, изисква прецизност, здрави очи и нерви ... но резултатът винаги си заслужава.

















Лично аз особено се гордея с последната показата халка. Ателието на Румен я направи за моя приятелка, по модел, който тя си беше харесала в Интернет. Комплектът от тези халки, изработени от бяло злато, замина за нейната сватба през август в САЩ.

Още едно кръщене

Като своеобразен завършек на детската тема за момента искам да Ви представя снимките на Румен от кръщенето на двегодишния Мартин. Тържественият ритуал се състоя в моя любим храм в София, Света Неделя, на празника на Вяра, Надежда, Любов и майка им София, на 17 септември. Както за повечето деца на тази възраст церемонията бе доста стресираща за малкия Мартин и си поплака подобаващо. На събитието присъстваха и други дечица, които с удоволствие позираха пред обектива на Румен и се получи една интересна детска фотосесия. Моите любими снимки от празника на Мартин са тези:

Мама, татко и аз


Новопокръстен


Бъдещи фотомодели




Останалите снимки са тук

Една импровизирана детска фотосесия

В продължение на детската тематика в неделя направихме една импровизирана фотосесия. В ролята на модел бе 6-годишната Жени, а мястото е прекрасният дом на нейните родители и наши приятели, семейство Петкови. Сесията е заснета спонтанно на чаша кафе с торта и сладки приказки.

Усмихната


Замечтана


Позираща като истински модел

Завръщане към фотографията

Отдавна не бяхме публикували нови снимки, нито тук, нито на Снимай ме, но това не означава, че не сме снимали.

Това лято покрай сватбите заснехме и няклко кръщенета. Първото бе през юли на 8-месечния Стефан. Снимането на кръщене, особено на малко дете, е сложна задача. Тук за разлика от сватбената фотография, няма фотосесия, няма режисирани кадри (или са съвсем малко), често има ревящи моменти и суматоха. С две думи, по-близо е до фотожурналистиката, отколото до арт фотографията. Надявам се, че сме се справили успешно и сме успели да уловим емоциите на всички участници в този празник.







Повече снимки - тук