За моите женски хобита
Малко хора извън семейството ми знаят за тях, моите чисто женски хобита. Не ги споменавам често, не са модерни, честно да си призная, дори се притеснявам малко, че хората ще ми се присмиват, или просто ще ме сложат в графата „лелка”.
...
Ето го и голямото признание – шия гоблени, не съм нито много добра, нито чак толкова запалена, дори предпочитам да плета, но така се стекоха нещата напоследък, че се оказах по-активна в бродирането.
Мама ни научи (мен и сестра ми) да бродираме преди доста година. Започна се с едни детски гобленчета с цветя, който татко ни подари – немски, в комплект с рамки. След като бяха успешно завършени, дълго време стояха на стената в „детската”. По-късно дойде „Момичето с шапката”, който е завършен, но не е рамкиран и стои прибран с разни други бродерии.
Наскоро завърших и още един „сериозен” гоблен, първият, който правя след сватбата. Казва се „Мадоната на Мурильо”, дори е рамкиран, като подарък от Румен и вече на стената в нашата стая в очакване на истинското си място в новия ни дом.
Покрай тези занимания се разрових по темата в Интернет. Разбира се, най-голям интерес и активни потребители открих във форумите на Бг мама. Разгледах темата за бродирането, от нея прескочих към плетките. Останах изненадана колко много млади хора се вълнуват от тези „старомодни” занимания.
Неколкодневното четене по тези теми по форумите ме провокира да се замисля как съвременните форми на комуникация оказват влияние върху тези занимания. Интернет технологиите и възможностите за забавления, които те предлагат не са изместили напълно тези занимания. Жените, които бродират и плетат, са намерили най-рационалния начин за използване на мрежата – разменят модели и съвети, ползват чужди сайтове, превеждат си една на друга.
Помня как моята баба, която плетеше много на една кука (това умение все още не съм го усвоила), все търсеше нови модели и разменяше плетки със съседките. Днес хората правят същите неща, само средствата за комуникация са се променили. Снимат и качват примерни модели и своите готови произведения в мрежата, поръчват материали онлайн (предимно от чужбина), разменят идеи с хора от целия свят, с които споделят едно и също хоби.
Да видим как ще се случи това мое завръщане в света на женските занимания.
Този пост много ми хареса, тъй като от скоро (от миналата година) се научих именно чрез интернет и с помощта на едни стари книги на моята майка да плета на една и две куки. И аз не смея да говоря много много с приятели за това, защото се смята за старомодно и съвсем не за млада (долу горе :) жена, но намирам, че тези занимания са един традиционен начин за изразяване на женското творчество и в днешно време имаме нужда да го изживеем, за да се свържем с нещо много дълбоко в нас самите. Не само с твореца, който може да създава/украсява тъкани и да се облече, но и с предците ни. Поне моето преживяване е такова.
ОтговорИзтриване