22 октомври 2010

Бижута

Не помня като дете да съм била особено голяма „кипра”, но като по-голяма с удоволствие започнах да нося всякакви бижута - обеци, гривни, пръстени, всякакви дрънкулки (никога твърде много, винаги съм била умерена в това отношение). Повечето неща, естествено, не бяха от благородни метали със скъпоценни камъни, а сребърни нещица, разни дрънкулки, модерни в България през 90те години.

Нещата, обаче се промениха, като се запознах с Румен. На въпроса „С какво се занимаваш?” получих отговор „Бижутер съм, работя в златарско ателие”, и бях изключително впечатлена. Не познавах хора, които се занимават с такива неща, пък и хич не бях в течение на модата сред бижутата от благородни метали (дори не носех вече модерното бяло злато). За мен това беше свят, изпълнен с красота и изящество, но твръде скъп, и по тази причина, извън сферата ми на интереси.

Постепенно се запознах с колегите и шефовете на Румен, ходих в ателието и магазините им, започнах по-активно да се интересувам от модата сред бижута и тяхното изработване. Дори миналата година ходих с неговата фирма на изложението за бижутерия във Виченца, Италия.

Като лаик, запленен от красотата, които бижутерите създават, ще се опитам да Ви представя "работата" на Румен.

Работата в ателието е далеч от блясъка на бижутерските магазини. Започва се с восъчен модел на бижуто, от който се прави отливка. После следва нейната обработка, инкрустиране на камъни (диаманти), полиране ..., за да стигне до витрината.











Вече подредени на витрината, бижутата изглеждат така:





Работата е пипкава, финна, изисква прецизност, здрави очи и нерви ... но резултатът винаги си заслужава.

















Лично аз особено се гордея с последната показата халка. Ателието на Румен я направи за моя приятелка, по модел, който тя си беше харесала в Интернет. Комплектът от тези халки, изработени от бяло злато, замина за нейната сватба през август в САЩ.

14 октомври 2010

Още едно кръщене

Като своеобразен завършек на детската тема за момента искам да Ви представя снимките на Румен от кръщенето на двегодишния Мартин. Тържественият ритуал се състоя в моя любим храм в София, Света Неделя, на празника на Вяра, Надежда, Любов и майка им София, на 17 септември. Както за повечето деца на тази възраст церемонията бе доста стресираща за малкия Мартин и си поплака подобаващо. На събитието присъстваха и други дечица, които с удоволствие позираха пред обектива на Румен и се получи една интересна детска фотосесия. Моите любими снимки от празника на Мартин са тези:

Мама, татко и аз


Новопокръстен


Бъдещи фотомодели




Останалите снимки са тук

12 октомври 2010

Една импровизирана детска фотосесия

В продължение на детската тематика в неделя направихме една импровизирана фотосесия. В ролята на модел бе 6-годишната Жени, а мястото е прекрасният дом на нейните родители и наши приятели, семейство Петкови. Сесията е заснета спонтанно на чаша кафе с торта и сладки приказки.

Усмихната


Замечтана


Позираща като истински модел

08 октомври 2010

Завръщане към фотографията

Отдавна не бяхме публикували нови снимки, нито тук, нито на Снимай ме, но това не означава, че не сме снимали.

Това лято покрай сватбите заснехме и няклко кръщенета. Първото бе през юли на 8-месечния Стефан. Снимането на кръщене, особено на малко дете, е сложна задача. Тук за разлика от сватбената фотография, няма фотосесия, няма режисирани кадри (или са съвсем малко), често има ревящи моменти и суматоха. С две думи, по-близо е до фотожурналистиката, отколото до арт фотографията. Надявам се, че сме се справили успешно и сме успели да уловим емоциите на всички участници в този празник.







Повече снимки - тук

05 октомври 2010

Проблем със сервиза на Пентакс

След твърде дълго отсъствие блогът на Снимай ме се завръща онлайн.
За мое съжаление първият пост от новия сезон е провокиран от една доста неприятна за нас ситуация.

Предисторията: В началото на септември по време на снимките на една сватба Румен изпуска апарата, при което се чупи крачето, с което светкавицата се захваща за самия апарат, (Румен му казва чохъл, но не съм сигурна дали има точно име). Естествено още на първия работен ден той занесе светкавицата на ремонт - в случая в ЛАС сервиз, който е оторизирания сервиз на Пентакс за България. И оттук започнаха нашите проблеми.

Сервизното обслужване в България е пословично лошо, но в определени случаи човек няма друг избор освен да повери техниката си в ръцете на "специалистите". В нашия случай става дума за механична повреда, която не може да бъде отстранена, и единственото решение да бъде смененд счупената част. От сервиза казват, че за да направят подмяната ще трябва да поръчат необходимата част от своите доставчици. Румен плаща първоначална такса от 24лв. за диагностика на проблема (въпреки че в нашия случай повредата е очевидна и необходимо специално проучване за нейното установяване), която ще бъде приспадната от цената на самия ремонт, а няколко дни по-късно доплаща още 29лв. за поръчката на частта, която трябва да бъде сменена. Светкавицата е оставена в сервиза на 7 септември 2010 и до днес, въпреки проведени многократни разговори по телефона, все още не е отремонтирана. Дежурният отговор е, че необходимото чохълче е поръчано, но все още не е получено от доставчиците. През цялото време никой не се ангажира със срок за извършване на ремонта.

Както повече от нашите читатели знаят, ние сме занимаване със сватбена фотография и за нас е жизненоважно да разполагаме с безупречна техника, за да извършваме на професионално ниво фотографските услуги, които предлагаме.

Считам, че подобно отношение от който и да е сервиз към клиентите е крайно непрофесионално и недопустимо. За нас остава единственият вариант да си вземат повредената светкавица и дадените пари, и да търсим начин сами да си поръчаме чохъл, който сами да монтираме.

Невзъможността да разчиташ дори на елементарна профилактика на техника, която е неминуема при нейното активно ползване, сериозно вреди на имиджа на марката. За всеки професионалнистта на надежността на сервизното обслужване е един от основните критерии при избора на техника. Колкото и да сме доволни от качеството, което дадена марка (фотографско оборудване на Пентакс) предлага, некоректното отношение на сервиза ни провокира сериозно да се замислим за нейната смяна.

Тук е мястото да спомена, че използване и друга марка фототехника, за която също сме прибягвали до услугите на сервиз, когато е било необходимо, и не сме срещали подобни проблеми. Необходимите ремонти бяха извършени коректно и в разумен срок. Засега предпочитам да не посочвам марката и името на сервиза, тъй като целта на този пост е да противопоставя двете марка, а просто да посочи конкретния проблем, в търсене на неговото решение.

Приемете този пост като предупреждение - изпробвайте всички възможни други варианти преди да търсите сервизно обслужване, поне за техника Пентакс, в България.

Към днешна дата сагата с ЛАС сервиз продължава с поредното обещание до 8-10 дни необходимата част да пристигне и ремонтът да бъде извършен. Остава ни да чакаме ... търпеливо